Община Кресна

Кратка обща справка

Община Кресна се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на Област Благоевград. Общината има седем населени места, от които един град (гр. Кресна) и шест села: Влахи, Горна Брезница, Долна Градешница, Сливница, Стара Кресна и Ощава. Общото население е 6062 жители. Община Кресна (344 кв. км) се намира в Югозападна България и заема важно транспортно-географско положение. Оттук минава най-краткият път от столицата за съседна Гърция - първокласното международно шосе Е-79 и жп линията София-Кулата-Атина. Град Кресна (3879 ж.) е главен административен център на общината и отстои на 144 км южно от София.

• Релеф:

Долината на Средна Струма разделя територията на общината на две части - Пиринска и Малешевска. Територията на община Кресна представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф - котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински, обхващайки части от Среднострумската долина с живописния Кресненски пролом, Малешевска планина с първенеца Ильов връх (1803 м.н.в.) и Северен Пирин с най високия си връх Вихрен (на границата с община Банско). Забележителни форми на релефа са живописният Кресненски пролом на р. Струма, надиплените пясъчни сипеи Мело, причудливата каменна гора край с. Влахи, красиво изваяният скален комплекс Орлите, мраморният алпийски гребен Кончето - гордостта на Пирин, Синанишкия, Георгийския, Влахинския и Невързумския циркуси. От естествените водоеми изключителна туристическа атракция представляват Синевръшките, Георгийските и Влахинските езера, известни още като “Кристалните очи на Пирин”.

• Климат :

Поречието на р. Струма, което в границите на община Кресна обхваща долината на Струма и Кресненското поле като част от Санданско-Петричката котловина, се характеризира с типичен преходно-средиземноморски климат. Тук през цялата година се чувства осезателно топлото беломорско влияние, което нахлува по р. Струма чак до Кресненския пролом. Зимата е мека, настъпва късно и е безснежна (средната януарска температура е +2,4 ?С); пролетта започва още от началото на м. март; лятото е сухо и горещо (средна юлска температура +24,7?С), а през юли и август максималните температури достигат до 40-42?С; есента е дълга и топла. Средната слънчева радиация е около 2436 часа/год. - една от най високите стойности за страната и се доближава до някои известни курорти по Далматинското крайбрежие (напр.Макарска Ривиера – 2450 часа). Валежите са средно 700 мм/год. и са предимно от дъжд с главен максимум през ноември-декември. Ветровете обикновенно нахлуват по долината на р. Струма от юг (топли) и север (по-студени), като преобладават тези с южна компонента. Освежаващ ефект през топлото полугодие има планинско-долинният вятър.С увеличаване на надморската височина в Малешевска планина и особено в Пирин средиземноморското влияние постепенно отслабва като в по-високите части се наблюдават типичните черти на планинския климат: кратко и прохладно лято, дълга и сурова зима с ниски температури и голяма облачност, обилни снеговалежи, силни ветрове и интензивно слънчево греене през ясните дни. В пояса над 2000 м н.в. в Пирин средната годишна температура е 3,4?С с минимални температури, достигащи до -25?С; валежите са около 1150 мм/год.; снежната покривка през зимните месеци има до 3 м височина и се задържа около 7-8 месеца/год.; често явление са мъглите, силните стихийни бури, има опасност от лавини.Планински климатичен курорт с местно значение е местността Върбите (Синаница) в Пирин планина (18км изток/югоизточно от Кресна). Изградени са туристически дом “Синаница”, горски дом, ученически лагер, няколко ведомствени почивни станции и множество частни вили; изходен пункт за за Сини връх със Синанишките езера и мест. Пещерата, откъдето туристически пътеки водят из целия парк “Пирин”.

• Води:

Главната артерия е река Струма, която северно от Кресна образува красив пролом, носещ името на града. Тя има три леви притока, извиращи от Пирин - реките Ощавска, Влахинска и Градешка, и пет десни, събиращи водите си от Малешевска планина - реките Дивилска, Брезнишка, Моравска, Ганийца и Сливнишка. На територията на общината са изградени 18 изкуствени водоема средно с обем от 5000-25000 куб.м вода, от които само 4 са зарибени. От естествените водоеми изключителна атракция представляват Синевръшките, Георгийските и Влахинските езера.

Безценно природно богатство са откритите минерални извори, локализирани в 4 основни находища - между гр. Кресна и с. Долна Градешница, между с. Стара Кресна и с. Ощава, при селата Горна Брезница и Влахи, като най разработени до този момент са Градешките извори.

Градешки минерални извори

Балнеоложки курорт с местно значение; 5 минерални извора с температура на водата от 20 до 68 градуса; водите са бистри без мирис и приятни за пиене; физико-химичен състав: хипертермални, хидрокарбонатни, сулфатно натриеви, силициеви и флуорни. Подходящи за лечение на опорно-двигателния апарат, дихателната система, нервната система, стомашно-чревния тракт, и др.

Ощавски минерални бани

Балнеоложки курорт с местно значение; 5 минерални извора с температура на водата от 38?С до 65?С; водите са бистри, без мирис и приятни за пиене; физико-химичен състав: хипертермални, хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви, силициеви и флуорни, слабо радиоактивни. Подходящи са за лечение при заболявания на опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдови, възпалителни-гинекологични и кожни болести. При хладкия извор има изградена баня с две закрити калолечебници.

Влахински минерален извор (Влашка чешма)

Студен минерален извор (3 км западно от с. Влахи); водата е каптирана и се характеризира като хидрокарбонатна и сулфатно-натриева, слабо минерализирана; легенда разказва, че Градешките минерални извори някога са бликали тук, но са били осквернени от турците и пресъхнали.

Брезнишки минерални извори

Каптирани два минерални извора с температура на водата 36?С-38?С и дебит 2,6 л/сек; има чешма в центъра на селото. Подходяща за лечение при белодробни, костно-ставни и кожни заболявания; на хълма на селото в двора на манастира “Св. Пророк Илия” има стара римска чешма с лековита вода, свидетелстваща за използването на минералните води в Горна Брезница още от древността.