История
Дата на публикуване:
22.02.2016 18:09
Античен град край Кресна
Простира се на десния бряг на Струма, на позаравнена местност, близо до последните къщи на квартал Моравска. Следите му се откриват в протежение на около 2 км. В посока север-юг по брега на Струма и около 300 м. В посока изток-запад от брега на Струма към източните подножия на Малешевска планина. Това е една позаравнена тераса, прорязана от стеснените долини на реките Моравска и Мостецка. Редуват се обработваеми земи с необработваеми. Античното селище напомня за себе си с останки, откриващи се под формата на стари зидове, строителни материали, съдове, монети и други паметници, някои от които излизат при обработка на почвата, а други - на самата повърхност. Изобилието им потвърждава някогашния разцвет на селището, довел до материално и духовно замогване.
По сведения на местни жители земите тук са били обработвани и по време на робството, като тогава са се числяли като имоти на християнско--турското село Брезница. Първите научни светлинки за съществуването на античното поселение идват от акад. Д. Дечев. Той съобщава в труда си за открито тук светилище на Бендида- Артемида „Кулът на Артемида в Средна Струма”. В изследването са описани намерени тук няколко оброчни плочи на богинята. При направата на пътища, военни фортификационни съоръжения, различни строителства и при обработка на почвата над културния пласт, който на места се открива до 1 м дълбочина, са нанесени разрушения. Повечето от камъните на някогашните постройки са използвани вторично в строеж на нови къщи или при изграждане на огради на имоти, или просто са събрани на купчини, за да не пречат при работа. На много места са открити единични и групови гробове, всички ориентирани на изток. В тях обикновено се намират останки от кости и почти никакви веществени материали от погребални церемонии. В един гроб, намиращ се на ската близо до пътя, по левия бряг на р. Моравска, са открити обгорели пръстен (малък, вероятно на момиче) и клинчета, с които е бил закован ковчегът. В гроба е имало въглени и пепел, което свидетелства и за пожар. В западната част на селото, в подножието на хълма Люти връх, пък са открити при направа на път 5 гроба, стоящи един до друг. Те са покрити с обикновени каменни плочи, без странично укрепване. Освен останки от кости, друго не е открито. Всички тези гробове вероятно са от времето на ранното християнство, чиито корени в Среднострумието се търсят още през I в. след Христа, когато в гр. Филипи (намирал се на 130 км югозападно от Кресна) Апостол Павел основал християнската община и към IV в. античният град край Кресна вече е бил християнски център с епископство, за което свидетелстват и останки от три открити тук антични черкви.
При направа на военни окопи през 1950 г. околните височини в северозападната част на селището, войници изкопават голямо златно съкровище, но какво е представлявало и каква е съдбата му, е неизвестно. Открита е и каменна плоча от строеж. Южно от златното находище са открити два зида от постройка, изградена от необработени камъни, споени с хоросан, като разкритата част на зидовете е имала широчина 70 см.
Какво е представлявал градът в годините на разцвета му?
Ако се доверим на въображението си и като се имат предвид откритите досега останки от него, то може да си представим широки улици, покрити с каменни плочници по които са трополили с копитата си охранени коне на римски и други конници. Обществени и частни сгради са красили широк площад и улици, а пазарът е предлагал стоки чак от Египет и други страни на Средиземноморието.
Много богато в селището се представят във фрагменти строителната и съдова керамика, които са в различни размери и форми. Те удивляват с техниката на изработка и изпичане. Откриват се още хромели, монети, сечени от Филип II Македонски, сина му Александър Велики и римски императори. Тежести за станове водят до предложението, че е било развито тъкачеството. Срещат се различни съдове (паници, чаши), питоси с вместимост 200-300 л. Преобладава керамиката с червен и сив цвят, но се срещат и междинни нюанси. Много от фрагментите носят следи от пожар. Строителната керамика е представена най-вече от извити керемиди- ибрици и широки плоски керемиди- тегули. Интерес буди намирането на глинени лули, които са добре обработени. Предполага се, че са били използвани за пушене на опиващи вещества, тъй като в тези години тютюнът все още е бил в Америка, а може би са използвани и от местни магове при техните тайнствени обреди.
При изкопни работи през 1950г. е открит и детски мраморен саркофаг, чието устие е пригодено за поставяне на капак. На двете тесни страни има симетрично разположени гнезда на скобите, с които е бил захванат капакът. Саркофагът е с дължина 55 см., ширина- 42 см, дълбочина 25см и дебелина на стените при устието 10 см. Отличава се с прецизна изработка. По средата на четирите ъгъла вплита 4 глави на овни.
На лицевата част има и 4 четирилистни детелини, а на задната- 2 винетки. По украсата си саркофагът се доближава до саркофази, открити в античното селище под Сандански, както и в музея на Ватикана и Рим. Специалистите отнасят времето на изработката и използването му към II- III в. след Христа.
Интересен паметник е открит в леглото на Струма, впоследствие затлачен от реката. Намерен е от н.с. Йордан Илиев през 1956г. (тогава Илиев е студент на СУ „Кл. Охридски”). Паметникът е надгробен, с гръцки надпис, разчетен от проф. Борис Геров. Той съобщава, че е издигнат в памет на римски ветеран и съпругата му от техните синове, които били опциони (длъжност до центуриона в римската армия). Първият от синовете служил в първи италиански легион, намирал се на лагер в град Нове край Свищов, а вторият е бил в окупационния корпус в Африка.
През 1992г. селището край Кресна открива още една страница от миналото си. При прокарване на път в западната му част булдозер изравя на повърхността много фрагментирана керамика, на места- пепел, строителни материали, останки от хоросан. В бигора се открива и гробище. Проучванията от Историческия музей в Благоевград успяват да открият и останки от постройка, вероятно от римска вила, която е имала и канализационна уредба. Намерени са монети, глинени съдове. Интересното е, че тези съдове (по данни на работилите тук сътрудници на музея) са излъчвали някаква радиация. В полуразрушения питос е открито и съхранявано в него зърно, което е кръгло и почерняло. Интерес будят и намирани тук фибули, оброчни плочки на Бендида. Предание от стари времена уверява, че селището се е наричало в по-ново време и по време на първите години на робството Дюкяните. Споменава се и името Бела, което може да се свърже с пясъчните сипеи Мело. Твърде е възможно да е и античният град Калипол. А защо да не е Александропол- първият град, построен от Александър Велики- чието име носят над 60 града в различни части на света?!? Известно е, че Александропол е изграден след победа на Александър над възстанали тракийци, когато баща му е бил зает с поход на юг в Гърция.
В античното селище край Кресна са открити останки от 3 антични черкви. Районът на селището е обявен за паметник с културно-историческо значение- едно добро дело на Националния институт за паметниците на културата- София, и вече е под закрилата на Закона за опазване на паметниците на културата.
Простира се на десния бряг на Струма, на позаравнена местност, близо до последните къщи на квартал Моравска. Следите му се откриват в протежение на около 2 км. В посока север-юг по брега на Струма и около 300 м. В посока изток-запад от брега на Струма към източните подножия на Малешевска планина. Това е една позаравнена тераса, прорязана от стеснените долини на реките Моравска и Мостецка. Редуват се обработваеми земи с необработваеми. Античното селище напомня за себе си с останки, откриващи се под формата на стари зидове, строителни материали, съдове, монети и други паметници, някои от които излизат при обработка на почвата, а други - на самата повърхност. Изобилието им потвърждава някогашния разцвет на селището, довел до материално и духовно замогване.
По сведения на местни жители земите тук са били обработвани и по време на робството, като тогава са се числяли като имоти на християнско--турското село Брезница. Първите научни светлинки за съществуването на античното поселение идват от акад. Д. Дечев. Той съобщава в труда си за открито тук светилище на Бендида- Артемида „Кулът на Артемида в Средна Струма”. В изследването са описани намерени тук няколко оброчни плочи на богинята. При направата на пътища, военни фортификационни съоръжения, различни строителства и при обработка на почвата над културния пласт, който на места се открива до 1 м дълбочина, са нанесени разрушения. Повечето от камъните на някогашните постройки са използвани вторично в строеж на нови къщи или при изграждане на огради на имоти, или просто са събрани на купчини, за да не пречат при работа. На много места са открити единични и групови гробове, всички ориентирани на изток. В тях обикновено се намират останки от кости и почти никакви веществени материали от погребални церемонии. В един гроб, намиращ се на ската близо до пътя, по левия бряг на р. Моравска, са открити обгорели пръстен (малък, вероятно на момиче) и клинчета, с които е бил закован ковчегът. В гроба е имало въглени и пепел, което свидетелства и за пожар. В западната част на селото, в подножието на хълма Люти връх, пък са открити при направа на път 5 гроба, стоящи един до друг. Те са покрити с обикновени каменни плочи, без странично укрепване. Освен останки от кости, друго не е открито. Всички тези гробове вероятно са от времето на ранното християнство, чиито корени в Среднострумието се търсят още през I в. след Христа, когато в гр. Филипи (намирал се на 130 км югозападно от Кресна) Апостол Павел основал християнската община и към IV в. античният град край Кресна вече е бил християнски център с епископство, за което свидетелстват и останки от три открити тук антични черкви.
При направа на военни окопи през 1950 г. околните височини в северозападната част на селището, войници изкопават голямо златно съкровище, но какво е представлявало и каква е съдбата му, е неизвестно. Открита е и каменна плоча от строеж. Южно от златното находище са открити два зида от постройка, изградена от необработени камъни, споени с хоросан, като разкритата част на зидовете е имала широчина 70 см.
Какво е представлявал градът в годините на разцвета му?
Ако се доверим на въображението си и като се имат предвид откритите досега останки от него, то може да си представим широки улици, покрити с каменни плочници по които са трополили с копитата си охранени коне на римски и други конници. Обществени и частни сгради са красили широк площад и улици, а пазарът е предлагал стоки чак от Египет и други страни на Средиземноморието.
Много богато в селището се представят във фрагменти строителната и съдова керамика, които са в различни размери и форми. Те удивляват с техниката на изработка и изпичане. Откриват се още хромели, монети, сечени от Филип II Македонски, сина му Александър Велики и римски императори. Тежести за станове водят до предложението, че е било развито тъкачеството. Срещат се различни съдове (паници, чаши), питоси с вместимост 200-300 л. Преобладава керамиката с червен и сив цвят, но се срещат и междинни нюанси. Много от фрагментите носят следи от пожар. Строителната керамика е представена най-вече от извити керемиди- ибрици и широки плоски керемиди- тегули. Интерес буди намирането на глинени лули, които са добре обработени. Предполага се, че са били използвани за пушене на опиващи вещества, тъй като в тези години тютюнът все още е бил в Америка, а може би са използвани и от местни магове при техните тайнствени обреди.
При изкопни работи през 1950г. е открит и детски мраморен саркофаг, чието устие е пригодено за поставяне на капак. На двете тесни страни има симетрично разположени гнезда на скобите, с които е бил захванат капакът. Саркофагът е с дължина 55 см., ширина- 42 см, дълбочина 25см и дебелина на стените при устието 10 см. Отличава се с прецизна изработка. По средата на четирите ъгъла вплита 4 глави на овни.
На лицевата част има и 4 четирилистни детелини, а на задната- 2 винетки. По украсата си саркофагът се доближава до саркофази, открити в античното селище под Сандански, както и в музея на Ватикана и Рим. Специалистите отнасят времето на изработката и използването му към II- III в. след Христа.
Интересен паметник е открит в леглото на Струма, впоследствие затлачен от реката. Намерен е от н.с. Йордан Илиев през 1956г. (тогава Илиев е студент на СУ „Кл. Охридски”). Паметникът е надгробен, с гръцки надпис, разчетен от проф. Борис Геров. Той съобщава, че е издигнат в памет на римски ветеран и съпругата му от техните синове, които били опциони (длъжност до центуриона в римската армия). Първият от синовете служил в първи италиански легион, намирал се на лагер в град Нове край Свищов, а вторият е бил в окупационния корпус в Африка.
През 1992г. селището край Кресна открива още една страница от миналото си. При прокарване на път в западната му част булдозер изравя на повърхността много фрагментирана керамика, на места- пепел, строителни материали, останки от хоросан. В бигора се открива и гробище. Проучванията от Историческия музей в Благоевград успяват да открият и останки от постройка, вероятно от римска вила, която е имала и канализационна уредба. Намерени са монети, глинени съдове. Интересното е, че тези съдове (по данни на работилите тук сътрудници на музея) са излъчвали някаква радиация. В полуразрушения питос е открито и съхранявано в него зърно, което е кръгло и почерняло. Интерес будят и намирани тук фибули, оброчни плочки на Бендида. Предание от стари времена уверява, че селището се е наричало в по-ново време и по време на първите години на робството Дюкяните. Споменава се и името Бела, което може да се свърже с пясъчните сипеи Мело. Твърде е възможно да е и античният град Калипол. А защо да не е Александропол- първият град, построен от Александър Велики- чието име носят над 60 града в различни части на света?!? Известно е, че Александропол е изграден след победа на Александър над възстанали тракийци, когато баща му е бил зает с поход на юг в Гърция.
В античното селище край Кресна са открити останки от 3 антични черкви. Районът на селището е обявен за паметник с културно-историческо значение- едно добро дело на Националния институт за паметниците на културата- София, и вече е под закрилата на Закона за опазване на паметниците на културата.